Политика за ПНЕС в Брюксел
До 2007 г. нито една сграда в региона Брюксел-столица не e в съответствие със стандарта „пасивна къща” . Въпреки това днес регионът е лидер в строителството на пасивни сгради, след като изпревари с шест години директивата на ЕС за нискоенергийно строителство .
Първите наченки на този напредък се намират още в 90-те години, когато регионът стартира програма за устойчивост. Въпреки това, в началото на новото хилядолетие сградите в Брюксел са с едно от най-ниските нива на енергийна ефективност в ЕС. В политическите кръгове обаче все повече нараства загрижеността за влиянието на потреблението на енергия върху околната среда. 2004 година посреща ново правителство и приемането на нова политическа рамка, която разглежда енергийните и екологични проблеми в сградния сектор. Рамката включва: нормативна уредба за енергийните характеристики на сградите (EPB), подпомагане на еко-строителни елементи (като зелени покриви) в строителния сектор, финансови стимули, публично междуведомствено сътрудничество за насърчаване на нормативите за екологично строителството, безплатна техническа помощ и референтен център за техническо обучение и професионално развитие .
Приблизително по същото време властите в Брюксел инициират широкомащабни експерименти за установяване на способността на бизнеса, на обществените услуги и на гражданите да осъществяват проекти за висока енергийна ефективност: промяна на поведението (Енергийно предизвикателство), програмата P.L.A.G.E., покана за „Образцови сгради” . Без такава ангажираност на високо политическо равнище, съществуващият потенциал и възможности за осъществяване на решения за подобрена енергийна ефективност можеха да останат незабелязани. По този начин дългосрочният ангажимент на брюкселските власти в началния стадий на процеса става ключов фактор за успешния модела на Брюксел.
Регионът официално се ангажира с прилагането на стандарта „пасивна къща”, но само след като експериментира с първите три покани за предложения за „образцови сгради”. Успехът на програмата за образцови сгради показва, че стандарта „пасивна къща” е достъпен и не увеличава разходите за обновяване и ново строителство до неприемливи равнища .
Въз основа на трите серии успешни опити с образцови сгради (през 2007, 2008 и 2009 г.), през юли 2010 г. брюкселското правителство издава разпореждане, с което налага спазването на стандарта „пасивна къща” при строителството на всички регионални нови сгради след 2010 г., а на 3 май 2011 г. приема нови целеви енергийни нормативи за цялото ново строителство (жилищно, офиси и училища) до 2015 г.
Нормативната уредба включва:
- нетни изисквания за отопление по-малки от 15/kWh/m2/год.;
- нетни изисквания за охлаждане по-малки от 15/kWh/m2/год. (само за офиси и училища);
- въздухоплътност от 0,6 обем.h-1;
- прегряване над 26оC, ограничено във времето, до 5%;
- потребление на първична енергия ограничено до:
- 45 kWh/m2/год. за жилища (отопление, производство на топла вода за битови нужди, вентилация, помпи и вентилатори);
- 90 – (2,5 x компактност) за офиси и училища.
Съществуват и някои изключения от правилата за сгради с неподходяща ориентация и/или с лоша компактност.Изчисленията взимат предвид и възобновяемите енергийни източници в сградата (слънчеви или фотоволтаични панели, термопомпи, геотермални системи и биомаса).
Тази нова нормативна уредба е последната част от стратегията. Стимулирането на търсене на пасивни сгради отгоре-надолу и подобряването на снабдяването с енергия (чрез такива участници като Екологичния алианс на заетостта), става техен първи приоритет. Втората стъпка е придвижване към по-хоризонтален модел, насърчавайки масови решения, най-напред в обществени сгради, а след това и с нормативни разпоредби. Заедно с това, заповедта се превръща в своевременно предупреждение за всички предприемачи, архитекти и проектантски фирми, които подготвят своите заявки за разрешение за проектиране след 31 декември 2014 г.
